:04:06
АКо бях отишъл навреме,
никога нямаше да я срещна.
:04:13
Но аз бях първия от гимназията
Хънтингтън...
:04:17
който видя Аманда Бекет.
:04:23
Беше първият й ден в училището.
:04:26
Стоя си аз в час,
наслаждавам се на късна закуска...
:04:30
когато внезапно, от всички стаи
в училището...
:04:34
тя влезе в моята.
:04:36
И къде я сложи учителката?
:04:39
Точно до мен.
:04:43
Сега някой би казал, чиста
случайност
:04:47
но тогава...
:04:50
тя бръкна в чантата си...
:04:53
и извади
ягодов сладкиш...
:04:56
същия като този, който ядях в момента.
:05:01
Какво да правя?
Как трябваше да процедирам?
:05:03
Някой желаещ да разведе Аманда из училището?
:05:07
- Аз бих желал.
- Майк Декстър.
:05:24
Тогава я загубих.
:05:26
Беше изгоден случай, но се поколебах.
:05:31
Но съдбата ми дава втори шанс, накрая.
:05:34
Добре, забавлявай се довечера...
:05:36
и кажи на всички колко ще ми липсват.
:05:40
Няма да дойдеш?
Не мога да повярвам.
:05:43
За какво да идвам?
:05:46
Ами какво друго да правиш довечера?
:05:50
Не мога да повярвам, че отивам на този купон!
:05:52
Не е за вярване, че той е скъсал с нея
:05:59
Не е за вярване, че си скъсал с нея, пич.