Вече се омете,
уплашен до смърт.
Да вървим.
Е, до дяволите, хич не е честно.
Никой няма да качи трима
мръсни, небръснати стопаджии.
Като единият от тях
не може да си държи езика зад зъбите.
Няма да удостоя с коментар злобата,
вложена в тази забележка.
Но искам да обърна внимание на
безнадеждно негативистичната ти нагласа.
Помисли за лилиите на шибаното поле.
Или, вземи Делмар за
свой фар на надеждата.
Да, вземи мен.
Оптимизмът може и да ви се
стори налудничав, или направо тъп,
но простата истина е,
че ни остават
три дни докато...
запречат реката.