My Boss's Daughter

23.976
KOFUCII
ПРЕДСТАВЯ
ДЪЩЕРЯТА НА ШЕФА
Знаете ли, някога да сте чували
да казват тази изтъркана фраза:
"За всичко си има причина"?
Е, аз не смятам че това важи за мен.
Имам предвид, че всяка сутрин
бързам за работа,
опитвайки се да хвана метрото
към все същата въшлива служба.
И каква е причината за това?
Ами, аз проучвам пазара за едно
от най-големите издателства в Чикаго,
а всъщност аз съм творец.
Преблема е че шефа ми не го знае
все още, така че съм напълно обезсърчен.
А в същото време приятеля ми Пол,
все ми повтаря,
"Трябва да съм оптимист,
да мислиш позитивно"
Добре, добре.
Знаете ли какво?
Днес ще бъде моя щастлив ден.
Днес ще бъде...
Аааа!
-Опа.

Хей, изглежда днес е твоя щастлив ден.
-Видя ли какво стана току що?
Виждал съм го хиляди пъти.
Искаш ли го?
-Не,
И аз не го искам, давай.
Вече си имаш нов куфар,
Мда, може би е надписан,
или нещо подобно.
О, стига, да не си полудял!
-Какво?
Нима искаш да му го върнеш?
-Да,
-Не казали преди малко че ти трябва
нов куфар?
Да, но след като получа повишение.
Не работиш ли вече там... колко,
една година?
Обзалагам се че Тейлър дори,
не знае че работиш там.
Не ти ли е кофти от това? На мен щеше.
-Да, всъщност ми е кофти
Знаеш ли, като се замисля, никога не
съм те виждал ядосан преди.
Хендерсън, да си виждал Томи ядосан?
-Не.
-Добре, стига. Просто не се ядосвам.
Да има нещо лошо в това?
Това е, знаеш... държиш го в себе си,
и после рано или късно,
идваш на работа, и избиваш всички,
с един от онези...
-АК-47 Калашников.
-АК-47, просто за да впечатлиш. онази...
-Джоди Фостър.
-Джоди Фостър.
Много смешно, ще го направя,
когато си вземеш почивен ден, става ли.
Туше. Ето я.
Ето я твоята Джоди Фостър.
Пол, хайде човече.
Как ще я някога ще я опознаеш,
като си седиш тук?
Тя е дъщерята на Тейлър,
не мога просто да...
Не можеш какво? А?
Ще бъдеш загубеняк цял живот, така ли?