:50:00
Те са тук, винаги в мен ... Винаги !
Освен тогава, когато вършех ... това ...
:50:12
Когато аз ...
:50:21
А после нищо не си спомнях.
:50:25
Чак после, след това, аз виждах
разлепените афиши и четях за ...
:50:34
Нима това съм го направил аз?
Но аз нищо не помнех!
:50:40
Но кой би ми повярвал? Кой би разбрал
какво значи да бъдеш такъв като мен.
:50:45
Че бях принуден да го правя ...
трябваше ... Не съм го искал!
:50:53
Трябваше! Не съм искал, но бях принуден!
А после ... тези викове, писъци ...
:50:57
Беше непоносимо ...
:51:00
Не издържам вече!
Не мога повече така да живея!
:51:12
Обвиняемият заяви, че той не
може да се противопостави на това.
:51:17
Той призна, че е извършил
убийствата. По този начин той сам
:51:23
си подписа
смъртната присъда.
:51:26
Всеки, който признава,
че не може да се въздържа от убийства,
:51:33
трябва да бъде загасен,
като пламък на свещ!
:51:37
Такъв човек трябва да бъде заличен,
изтрит от лицето на земята!
:51:41
Точно така!
И аз така мисля!
:51:49
Искам думата.
:51:52
Тихо.
Нека адвокатът говори.
:51:56
Дълбокоуважаемият председател,
издирван, мисля, от полицията ...