:35:02
Да, вие.
:35:07
- Здравейте, мистър Филантроп.
- Филантроп?
:35:10
Не ме ли помните?
:35:11
Заведохте ме в апартамента си,
в едно дъждовна нощ.
:35:13
- Така ли? - О, да. И след като
ме нахранихте и ми дадохте пари,
:35:17
ме отпратихте по пътя ми
като добро малко момиче.
:35:20
- Трябва да съм бил глупак.
- Хей.
:35:22
- О, млъквай. Къде отивате?
- Никъде.
:35:25
- Качвайте се.
- Благодаря.
:35:38
Към "Кафе Роял".
:35:41
А сега ще ви помоля
да ме нахраните отново.
:35:43
Страхувам се, че
това ще е трудно.
:35:45
Тогава ще имам удоволствието
аз да ви нахраня.
:35:47
Благодаря.
:35:49
Винаги съм искала
да ви срещна отново.
:35:51
Дори ходих в мебелния ви магазин,
но се бяхте изнесли оттам.
:35:54
Не живея там от векове.
:35:56
Все още си мисля, че не ме
помните. Пък и нима ви трябва?
:36:00
Има ли някакви очевидни причини,
поради които да трябва?
:36:03
Не помните ли?
:36:04
В нощта, в която се срещнахме,
бях току-що излязла от затвора.
:36:06
Шшшт! Шофьорът.
:36:11
Разбира се.
Вашият съпруг инвалид.
:36:14
- О, това ли помните?
- Нещо, което никога не ще забравя.
:36:20
Но вие и... всичко това.
Какво е станало?
:36:23
О, старата история,
от бедност към богатство.
:36:25
След като ви срещнах,
късметът ми се промени.
:36:27
Запознах се
с производител на оръжие.
:36:30
Това е бизнесът,
с който трябваше да се захвана.
:36:32
Да. Скоро ще започне
да носи големи приходи.