:35:02
Не.Ами...
:35:05
Е,занимавам се с офиса...
:35:07
и поддържам стаите и земята...
:35:09
и изпълнявам малки поръчки на майка ми -
:35:12
тези,които тя смята ,че мога да извърша.
:35:15
Излизате ли с приятели?
:35:20
Ами,най-добрият
приятел на момчето е майка му.
:35:25
През целия си живот никога
не сте имала празен момент,нали?
:35:31
- Само колкото ми се полага.
- Къде отивате?
:35:36
Не исках да се бъркам.
:35:38
Търся самотен остров.
:35:43
От какво бягате?
:35:47
- Защо питате?
- Не.
:35:51
Хората никога не бягат от нищо.
:35:56
Дъждът не продължи дълго,нали?
Знаете ли какво си мисля?
:36:00
Мисля, че
:36:04
всички ние сме в нашите собствени капани...
:36:08
притиснати в тях и никой от нас
не може да излезе от там никога.
:36:13
Ние драскаме...
и дерем...
:36:16
но само във въздуха,
само един друг.
:36:19
И въпреки всичко
не помръдваме и на инч.
:36:24
Понякога нарочно влизаме
в тези капани.
:36:30
Аз бях роден в своя.
Вече не му обръщам внимание.
:36:32
А би трябвало.
Трябва да го помните.
:36:35
O,правя го, но твърдя обратното.
:36:41
Знаете ли,ако някой някога
ми говореше по начина,който чух...
:36:45
начина,по който тя ви говореше...
:36:48
Понякога,когато ми говори така...
:36:52
чувствам,че искам да отида горе,
да я прокълна и да я изоставя завинаги.
:36:56
Или поне да я предизвикам