1:27:05
когато вятърът замре в планината:::
1:27:10
когато затихне песента на чучулигата:::
1:27:15
когато скакалеца вече
не цвърти в полето:::
1:27:20
а морската пяна заспи
като полегнала девойка...
1:27:24
и здрача докосне голямата земя:::
1:27:27
Аз отправям поглед към дома.
1:27:30
През сините сенки
и лилавите гори...
1:27:33
Аз обръщам поглед към дома.
1:27:37
Аз обръщам поглед към там,
където съм роден...
1:27:39
към майката, която ме роди
и бащата, който ме учи...
1:27:43
много, много отдавна...
1:27:45
много отдавна.
1:27:49
Сега съм сам-самин, изгубен,
в целия голям, широк свят.
1:27:55
И все пак, когато палещото
слънце увисне ниско:::
1:28:00
когато вятърът замре и
морската пяна заспи:::
1:28:04
и здрачът докосва голямата земя:::
1:28:09
аз обръщам поглед към дома.
1:28:16
Къде научи тази песен?
1:28:19
Баща ми ме научи.
1:28:22
Не бях прав аз за теб, поете.
1:28:24
Ти няма да се научиш да убиваш.
Ще ни учиш на песни.
1:28:26
Аз дойдох тук за да се бия.
1:28:30
Всеки може да се научи да се бие.
1:28:33
Аз се присъединих към борбата!
1:28:38
- Как се казваш?
- Антонин.
1:28:45
Има време за борба,
и има време за песни:
1:28:49
Оега ще ни учиш на песни.
1:28:52
Пей, Антонине.