1:53:27
На майката, която ме роди...
1:53:31
на бащата, който ме учи...
1:53:35
на бога--
1:53:40
На сините гори и
лилавите сенки, аз--
1:53:43
На сините сенки и
лилавите гори:
1:53:47
- Опартак, уплаши ме!
- Извинявай.
1:53:52
- От колко време си тук?
- От известно време.
1:53:56
Защо нищо не каза?
1:53:58
Ти изглеждаше толкова щастлива.
Не исках да те безпокоя.
1:54:00
Щастлива съм.
1:54:02
Опартак, опитвам се да си спомня
песента, която пееше Антонин.
1:54:06
Как беше, сини сенки
и лилави гори?
1:54:09
Или лилави гори и
сини сенки, как беше?
1:54:12
Искам да се любя с жена си!
1:54:16
Опартак, пусни ме. Аз съм--
1:54:18
Не искам да знам.
1:54:20
- Ти трябва, ти--
- Да?
1:54:23
- Трябва да си нежен с мен.
- Защо?
1:54:26
Защо, мила?
1:54:28
Ще имам дете.
Оега пусни ме долу.
1:54:34
Какво?
1:54:37
Дете.
1:54:43
Дете? Кога?
1:54:48
През пролетта.
1:54:52
- Как? Искам да кажа, откъде знаеш?
- Зная.
1:54:57
Дете през пролетта.