2:48:02
Искам любовта ти, Вариния.
2:48:08
Мислиш, че като ме заплашиш
да убиеш детето ми...
2:48:10
ще ме накараш да те обикна?
2:48:12
Аз не те заплаших,
че ще убия детето ти.
2:48:22
Извинявай, Вариния.
2:48:31
Човек не трябва да скърби завинаги.
2:48:34
Аз не скърбя.
2:48:36
Опомням си.
2:48:38
Аз преча ли ти на спомените?
2:48:42
Не.
2:48:46
Ти вървиш по ръба на пропастта
между истината и обидата...
2:48:48
с ловкостта на планинска коза!
2:48:54
Какво си спомняш,
когато мислиш за Опартак?
2:49:00
Не се разстройваш,
когато говориш за него?
2:49:02
Не.
2:49:05
Е, тогава...
2:49:08
какъв човек беше той...
2:49:12
в действителност?
2:49:17
Той беше човек,
който започна съвсем сам...
2:49:20
като животно:
2:49:23
И въпреки това,
в деня, в който умря...
2:49:25
хиляди и хиляди други
с готовност биха умрели вместо него.
2:49:30
Какво беше той?
Бог?
2:49:34
Не беше бог.
2:49:36
Той беше прост човек.
2:49:38
Роб.
2:49:43
Аз го обичах.
2:49:46
Той беше разбойник!
Убиец!
2:49:48
Враг на всичко изтънчено
и добро, което Рим някога е направил!
2:49:53
Проклятие! Ти ми кажи.
2:49:55
- Защо го обичаше?
- Не мога да ти кажа.
2:49:59
Не мога да ти кажа неща,
които ти никога не би разбрал.