3:00:02
Юлия, никак не обичам,
когато се плаче:
3:00:05
Това е щастлив дом.
Моля те, престани.
3:00:08
Ето ви и вас. Махай се, Юлия!
Къде се губите толкова време?
3:00:11
Градът гъмжи от легионите на Крас.
Крихме се.
3:00:14
Не познавам Рим,
така както познавам Капуа.
3:00:16
Те арестуват всички!
3:00:27
Това значи е жената...
3:00:29
за която на Крас му трябваха
осем легиона за да я покори!
3:00:32
Щеше ми се да имам повече
време да се запозная с теб, мила.
3:00:35
За жалост, на всички нас предстои път...
3:00:39
към различни места:
3:00:41
- Къде отиваме?
- Вие отивате в Аквиания.
3:00:44
Нейният губернатор е един
от безбройните ми братовчеди.
3:00:47
Ето ви и разрешително от сената.
То важи за из целия познат свят.
3:00:49
Аз пък защо трябва да ходя
в Аквитания?
3:00:51
Защото те помолих.
3:00:53
Много мило от твоя страна, Гракх,
обаче аз по-скоро бих--
3:00:56
Удвои обещаната сума.
Ето ти два милиона сестерции.
3:00:59
Два милиона?
3:01:02
Ето. Документ
за освобождаването на жената.
3:01:06
А ето и един по-малък документ,
който изготвих...
3:01:08
за детето,
както подобава на ръста му.
3:01:16
Ти къде отиваш?
3:01:21
В Пиценум.
3:01:22
Пиценум?
Но това е най-скучният град в Италия.
3:01:25
Моля ви, ще ме оставите ли?
3:01:29
Ела с нас.
3:01:31
Тъкмо да ме държиш под око,
да не злоупотребя с парите.
3:01:33
Не ставай смешен.
Аз съм сенатор.
3:01:35
Моля ви, тръгвайте,
преди да са дошли войниците!
3:01:45
Това наистина би събудило
ревността на Крас.
3:01:50
Вървете и направете пълно щастието ми.
3:01:52
Опести си сълзите. Опести ги за из път.