:55:01
Ами...
:55:03
нали знаеш първия път като си
събувах панталоните?
:55:07
Те се бяха омотали...
:55:09
и не можех да ги събуя.
:55:12
Е, когато се върнах, обаче...
:55:17
те бяха сгънати
на оградата...
:55:20
като че ли
ме очакваха.
:55:29
Доста време мина...
:55:32
преди Джем и аз да
говорим отново за Буу.
:55:38
Училището най-после свърши
и лятото дойде...
:55:42
а също и Дил.
:55:43
- Добро утро!
- Добро утро.
:55:45
Я, ти си станал
рано, рано.
:55:48
- Станал съм още от 4.00 часа.
- От 4.00 часа?
:55:52
Да. Аз винаги ставам в 4.00 часа.
То си ми е в кръвта.
:55:55
Ами, татко беше железничар
преди да забогатее.
:55:59
Сега кара самолети.
Един ден...
:56:02
ще префучи
тук през Мейкъм...
:56:04
ще ме грабне
и ще ме разходи със самолета.
:56:15
-Кой е този в колата със шерифа?
-Том Робинсън, сине.
:56:20
- Къде е бил?
- В Абътсвилския затвор.
:56:25
- Защо?
- Шерифът сметна, че там ще е безопасно.
:56:29
Докарват го
обратно тук тази вечер...
:56:32
защото утре ще се гледа делото му.
:56:51
- Добър вечер, Хек.
- Добър вечер, г-н Финч.
:56:55
Влез.