2:02:02
и нашия живот.
2:02:09
Веднъж, Атикъс каза, че
никога не можеш да разбереш човек...
2:02:13
докато не влезеш в неговата кожа
и не се разходиш в нея.
2:02:21
Просто стоейки на
верандата на Радли беше достатъчно.
2:02:32
Лятото, което беше започнало
толкова отдавна - свърши...
2:02:35
и друго лято
го замести...
2:02:38
и друга есен.
2:02:40
И Буу Радли се появи.
2:02:46
Аз си мислех
за това време много пъти...
2:02:49
за Джем и Дил...
2:02:51
и Буу Радли, и Том Робинсън.
2:02:56
И Атикъс.
2:03:06
Той стоя в стаята на Джем
цяла нощ...
2:03:10
и беше там,
когато Джем се събуди на сутринта.