:29:00
Размишлявах докато пътувах...
:29:02
...и реших, че е глупаво...
:29:06
...да продължаваме да се избиваме.
Това не води до нищо.
:29:10
Рамон, да не си полудял?
:29:12
Не, опомних се, Естебан.
:29:16
Вярвай ми.
:29:18
Довери се.
:29:20
Човешкият живот е най-ценен.
:29:23
Глупаво е постоянно да го отнемаме, нали?
:29:27
Има достатъчно място
за всички в този град.
:29:30
Даже и за Бакстър.
:29:34
По този случай...
:29:37
...реших да закача пистолета си на стената.
:29:40
Мисля, че Рамон и прав.
:29:43
И на мен ми омръзнаха тези убийства.
Трябва да престанем.
:29:47
Това е много, много трогателно.
:29:51
Не си ли за мир?
:29:53
Не е лесно да бъдеш за нещо,
за което не знаеш нищо.
:29:57
Остани в града и ще натрупаш опит.
:30:01
Не, благодаря.
Ще си тръгвам.
:30:11
Ето ти парите, дон Мигел.
:30:13
Похарчих малко от тях.
:30:16
Не мога да взема пари, които
смятам, че не съм заслужил.
:30:21
Защо бързаш толкова?
:30:24
Можеш да останеш за вечеря.
:30:26
Убих четирима от хората на Бакстър.
:30:31
Сигурно не желаят моето присъствие.
:30:42
Не ми харесва този американец.
Много е хитър за един стрелец.
:30:45
- Но не съм виждал по-добър с пистолета.
- Знам.
:30:48
Когато мъж с такова лице носи пистолет,
това означава две неща.
:30:52
Бърз е в стрелбата,
но е и твърде интелигентен,
:30:55
а това го прави опасан.
:30:58
Само ми обясни оная глупост...