:18:01
Оставам тук.
:18:05
Не.
:18:06
Отиваш.
:18:08
Трябва да те оставя да отидеш
на твоята проклета война.
:18:11
Възбужда те повече
отколкото аз, нали?
:18:14
- Какви глупости говориш сега.
- Истина е.
:18:21
Ако се опитвах да те задържа тук,
бракът ни нямаше да продължи...
:18:24
...ако изобщо все
още има нещо.
:18:27
Няма да те заключа в клетка, и да оставя
роднините ти да ти хвърлят фъстъци.
:18:33
Героят на семейството...
:18:35
И да ме мразиш за това, че се
опитах да предотвратя да те убият.
:18:40
Твърде много те обичам.
:18:47
Някой ден,
ще намериш това което търсиш.
:18:52
И тогава наистина
ще се прибереш у дома.
:18:59
Някога забелязвал ли си,
че нямаме деца?
:19:04
Аз съм единственото.
:19:07
Толкова бих искала да имам дете.
:19:11
Аз бях единственото момиче в Бруклин,
което не забременя по време на войната.
:19:15
Това е статистиката на майка ми.
:19:21
Какъв баща бих бил сега?
:19:25
- Може би когато нещата се оправят...
- Нещата никога няма да се оправят...
:19:29
...за никой.
:19:31
Но все пак имат деца...
:19:34
...и аз искам твоето.
:19:37
Нашето.
:19:40
Сега.
:19:44
Има шанс, нали? Може
никога вече да не те имам.