:38:02
Не те ли кара да се зачудиш?
:38:05
Не.
:38:08
Как, по дяволите стана така, Крис?
:38:12
През всичките тези години
съм проправял пътя си с оръжие...
:38:15
...нито веднъж не убих човек,
за да го видя как пада.
:38:18
Това време все някога идва...
:38:21
...хвърлих пистолетите си в кофа
за вода и поех по пътя.
:38:26
И ти ще го направиш.
:38:50
- Той на кого е?
- Родителите му са мъртви.
:38:54
Чико се грижи за него сякаш е негов.
:38:59
Крис, защо отведоха Чико и останалите?
:39:04
- Не знам.
- Може би...
:39:07
...ако отидеш в Руралес,
поискай помощ.
:39:10
- Няма да има полза.
- Предполага се, че трябва да ни защитават.
:39:16
- Правили ли са го някога?
- Не.
:39:19
И никога няма да ни защитят.
:39:21
Защото сме бедни.
:39:24
И не можем да им платим.
:39:28
Така е, нали?
:39:32
- Може би някой ден ще бъде различно.
- А междувременно?
:39:37
Правим каквото можем.
:39:40
И умираме.
:39:43
Винаги е така.
:39:46
Крис.
:39:51
Независимо какво ще се случи...
:39:53
...никога няма да те забравим, и другите.
:39:59
Това е всичко, което един мъж може да желае.