:53:00
Каза ми, че иска да издигне
паметник на загиналите.
:53:04
Убедих го, че трябва да е църква.
:53:08
Исках го, колкото и той.
:53:12
Дори повече.
:53:14
Нека Господ ми е съдия,
опитах се да помогна на тези бедни души...
:53:19
...опитвах се дълго.
:53:22
Говорех им за вярата...
:53:25
...за любовта.
:53:28
Те ми вярваха.
:53:30
Но моите думи и техните
молитви не промениха нищо.
:53:35
Умираха деца...
:53:38
...реколтата погина.
:53:40
А сега ги предадох.
:53:42
Аз не съм религиозен, Отче.
:53:46
Но ще ти кажа нещо.
:53:49
Те имат нужда от теб.
Повече от всякога.
:53:55
Предадох ги.
:53:59
Предал си себе си.
:54:01
Пречупил си се.
:54:03
Изправи се, Отче.
:54:06
Поне на колене.
:54:37
Това е последния. Сега какво?
:54:40
- Довечера ли тръгваме?
- Още няма да тръгваме.
:54:44
Ако ни хванат на открито с 300 човека,
които са пеша, няма да имаме шанс.
:54:48
- Тук ли ще останем?
- Имаме покрив, провизии.
:54:52
Те ще трябва да дойдат при нас.
Това намалява преимуществото им.
:54:57
Те няма да останат навън дълго.
:54:59
Ще се опитат да приключат с това,
колкото се може по-бързо.