1:52:00
Я стига гъна лъковете вежди,
1:52:03
и стига мята погледи-стрели,
1:52:07
към своя крал, управител, владетел.
1:52:10
Гневът петни те, както скреж листата.
1:52:15
Мъжът е твой глава, живот, закрилник
1:52:21
вседържец неоспорван.
1:52:23
Той те храни със
труд опасен по море и суша,
1:52:29
не мигва в бурни нощи, в ледни дни,
1:52:32
докато ти почиваш си на
топло, спокойно защитена:
1:52:37
и очаква от тебе
само хубост и любов,
1:52:45
и кротост:
1:52:50
отплата дребна... за огромен дълг.
1:52:57
Каквото поданик дължи на трона,
1:53:02
това дължи жената на мъжа си.
1:53:14
И щом отхвърля, сопната, свадлива,
1:53:20
съпружеската воля справедлива,
1:53:23
не е ли нейното измяна, бунт,
1:53:26
предателство към любещия крал?
1:53:30
Срамувам се, че някои глупачки
опитват се война да обявяват,
1:53:37
наместо да склонят глава за мир.
1:53:40
Защо са им надмощие и власт
1:53:46
наместо дълг,
покорство, нежна страст?
1:53:51
Снагата на жената крехък съд е.
1:53:53
Защо е тъй? Не е ли, за да бъде
1:53:56
и вътре съдържанието цяло
в съгласие със нежното й тяло?