1:01:01
Освен при битка, Опак
правеше всичко на обратно.
1:01:06
Казваше "чао", когато имаше
в предвид "здравей",
1:01:09
"да" вместо "не",
влачеше клонки
1:01:12
преди следите,
миеше се с прах,
1:01:15
сушеше се с вода
и така нататък.
1:01:17
Мислих те за мъртъв.
1:01:22
Защо се връщаш,
тук не си желан?
1:01:27
Не бива, да говориш така
на Малък Голям Човек.
1:01:29
Дължиш му живота.
1:01:35
Радвам се да го кажа.
Здравей.
1:01:37
Това означаваше, "Че съжалява
да го каже. Сбогом".
1:01:41
Но този войн, не съжаляваше.
Все още ме мразеше.
1:01:48
Дядо, имам бяла жена.
1:01:52
Така ли? Интересно.
1:01:57
Готви ли, работи ли усърдно?
1:02:01
О, да, дядо.
1:02:03
Изненадан съм.
1:02:05
А показва ли задоволство,
когато я яздиш?
1:02:11
Ами, да, дядо.
1:02:14
Това, още повече ме изненадва.
1:02:16
Веднъж опитах с една, но не
показа никакво задоволство.
1:02:29
Виж, дядо, не
всички бели са луди.
1:02:36
Радвам се да го чуя, синко.
Мислих си обратното.
1:02:41
О, не.
1:02:44
Запознах се с един, смел,
колкото Човешките Същества.
1:02:49
Искам да се запозная,
и да попуша с този мъж.
1:02:53
Как го наричат?
1:02:55
Наричат го, Генерал Кастър.
1:02:58
Генерал Кастър.