:22:00
Тогава нека отидем при
Великият кръг на реката!
:22:03
Невидим. Никога не съм
бил невидим преди.
:22:09
Твърде късно е.
Пътят ни е отрязан.
:22:11
Няма значение.
Ние сме невидими.
:22:14
Дядо, чакай!
:22:21
Дядо!
:22:28
Знам, че звучи абсурдно
:22:30
но войниците им никога не
вдигнаха ръка за да ни спрат.
:22:35
Смятам, че беше толкова откачено,
че те не можаха да повярват.
:22:38
Или са си мислили,
че сме затворници или приятели,
:22:42
след като Старата Колиба
им се зъбеше, като миеща мечка.
:22:53
Или може би, наистина
бяхме невидими.
:22:57
Това, което знаех със сигурност е,
че вървим покрай тях към реката.
:23:30
Заобиколете лагера!
Заобиколете лагера, момчета!
:23:34
Беше много забавно.
:23:36
Радвам се че ти хареса.
:23:41
Капитане!
:23:47
Капитане...
:23:49
...да изтребим
индианските понита.
:23:51
Моля, сър?
:23:53
Така смятам.
:23:54
Трябва да застреляме понитата.
- Но, сър!
:23:56
Слънчице...
- Тогава го направи!
:23:58
Да, сър.