:25:01
Нямаше ни само 20 минути.
:25:04
Имаха достатъчно за пиене.
:25:06
Не могат да си тръгнат просто така!
:25:09
Защо не ги спря?
:25:10
Изглеждаха уплашени. И избягаха
:25:13
- Уплашени?
- От какво?
:25:29
Аз съм Монсеньор Дюфур,
епископ на този диоцез.
:25:33
Бих искал да говоря с вас.
:25:36
Моля?
:25:37
Така е, идвал е и преди,
пускала съм го...
:25:41
Кого се опитва да заблуди?
Махайте се!
:25:44
Вън!
:25:48
Пускаш непознати хора в дома ни
ей-така?
:25:51
Каза, че е епископ.
:25:53
И ти му повярва?
:25:55
Когато ни няма, се пази от непознати.
:25:58
Запомни го!
:25:59
Да, госпожо.
:26:05
Хайде, да поразчистим.
:26:11
Чудя се защо са били уплашени.
:26:13
Тевено е винаги уплашен.
:26:15
В посолството може да знаят нещо.
:26:18
Чакай малко. Сигурно ще се върнат.
:26:20
Прав си.
Но целият ден отиде по дяволите.
:26:30
Това са те.
:26:45
Виждате ли? Сега вярвате ли ми?
:26:49
- Не разбирам.
- Трябва да се засрамим.
:26:52
Няма нищо.
:26:53
- Ще ни простите ли?
- Разбира се. Нищо сериозно
не е станало.
:26:57
Защо не седнете?