:37:11
След няколко дни
отидох във военното училище,
:37:15
където ме очакваше нов живот.
:37:22
Съжалявам, дами,
но нямаме кафе.
:37:25
- Какво?
- Както и мляко.
:37:28
- Това някаква шега ли е?
Съвсем не, мадам.
:37:31
Има необичайно много хора днес
и нямаме нито кафе, нито мляко.
:37:36
Какво ще пием, тогава?
:37:38
- Имате ли билков чай?
- Не, съжалявам.
:37:41
И той свърши.
:37:44
Имате ли вода?
:37:46
- Разбира се.
- Донесете ни вода.
:37:53
Невероятно!
:37:56
Благодаря, че ме изслушахте.
Смятам да тръгвам, с ваше позволение.
:38:00
Разбира се, лейтенант.
:38:02
И много благодарим.
:38:04
Господи! Къде ми е главата?
:38:09
Имам уговорка.
Трябва да тръгвам. Извинете ме.
:38:13
- Все някой ден ще се съберем.
- Да. Довиждане, Симон.