1:23:02
Дай ми нещо за спомен.
1:23:20
Чао, хлапе.
- Ей, благодаря ти!
1:23:22
Това е като с пръстените, нали?
Все едно ходим сериозно!
1:23:25
Чакай да кажа на Марша!
Чакай да кажа на всички!
1:23:28
По-кротко с тия работи. . .
- До скоро!
1:23:45
''Не бях плакал толкова.
с всичките му сълзи и прочие.''
1:23:48
''Наведох се над микрофона
и за малко да стане късо.''
1:23:54
Ти си прав, но. . .
1:23:57
Защо да напускам дома,
за да търся друг дом?
1:24:00
Защо да изоставям приятелите,
които обичам, за да. . .
1:24:03
Я чакай малко!
Това вече съм го слушал.
1:24:06
Не ме ли навиваше ти. . .
1:24:08
от два месеца, че трябвало
да напуснем гнездото все някога?
1:24:11
Да, осъзнавам го. . .
1:24:13
Недей да ми осъзнаваш.
Цяло лято приказваш
1:24:16
как трябвало да
извадим глава от пясъка и. . .
1:24:19
да огледаме
големия, красив свят!
1:24:23
Чувствам се
като изоставена съпруга!
1:24:26
Може и да не съм бил прав. . .
- От два месеца ми ги плещиш!
1:24:32
Стига си правил мисловни лупинги.
Успокой се.
1:24:35
Ще говорим за това на летището.
1:24:39
Къде тръгна?
1:24:41
Рано сутринта е вече.
1:24:43
Имам час при зъболекаря.
- Стига де, Кърт. . .
1:24:46
Просто се успокой!
Ще се видим на летището.