:11:00
Какво хубаво място.
:11:04
Да, дървото го разкрасява.
:11:07
И цветята.
:11:10
Да не ги късаме. Толкова са хубави.
:11:17
Зависи от теб.
:11:21
Трябваше да го пазя в тайна
от татко. Той щеше да припадне,
:11:25
тъй като Кит беше 10 години по-стар,
а и не от сой.
:11:30
Времето ни заедно беше ограничено.
Всеки живееше за скъпоценните часове,
:11:35
когато можехме да бъдем един с друг,
далеч от светските грижи.
:11:40
Стомахът ми курка.
:11:44
Има стара вафла, искаш ли я?
:11:48
Не.
:11:49
- Някой друг ще я вземе.
- Не ми пука.
:11:57
Хората ядат такива неща в Корея.
:12:01
В хранилката той си спомняше как
съм изглеждала предишната нощ.
:12:06
Как съм прокарвала ръка през косата му
и проследявала устните му с пръста си.
:12:11
Искаше да умре с мен, а аз мечтаех
да се изгубя в прегръдките му.
:12:20
Сгреших само че изхвърлих рибката си,
когато се разболя.
:12:25
По-късно получих нова,
но случаят продължи да ме тормози.
:12:29
Е, беше болна.
Почти нищо не можехме да направим.
:12:33
- Предполагам, че не.
- Е, и?
:12:36
- Е, изплаших се.
- Знам...
:12:41
Нямах нищо против да кажа
на Кит за това.
:12:44
И на него му се случваха странни неща.
Пък и правеше някои странни неща.
:12:49
Подправяше подписа си винаги,
когато го използваше, за да
:12:52
попречи на други хора да фалшифицират
важни документи с неговото име.