1:02:01
В училище го пеех.
1:02:04
Просто си спомних.
1:02:08
Този мъж е бил в 101-ва въздушна
и когато пишете злобни писма...
1:02:12
Ти наистина ги подканваш.
1:02:14
Когато свириш националния химн
по необщоприет начин,
1:02:18
незабавно спечелваш противници,
които ти пишат злобни писма.:
1:02:21
- "Как се осмелява някой... "
-Не беше необщоприет.
1:02:24
Така ли?
1:02:25
Да, мислех че е хубаво.
Но това е мое мнение.
1:02:36
Не намираш ли, че има известна
лудост в необщоприетото?
1:02:40
Да!
1:02:42
Вероятно е изпитвал същото,
1:02:44
както и Пийт Таунзенд от Ху.
Той се беше отчаял,
1:02:48
въпреки че обичаше да го прави.
Знаеше, че половината публика...
1:02:53
е дошла да види как...
1:02:55
той ще счупи китарата си.
1:02:58
Сигурно е ужасно всички
да очакват това от теб.
1:03:03
Никога не съм стигал до
такива крайности на сцената.
1:03:07
Изпълнението на едни и същи
песни притъпява емоциите.
1:03:10
Не повтарянето на едно
действие или вид действие,
1:03:13
а свиренето на песните
в определен ред водят до това.
1:03:16
И ако не го направиш,
не счупиш усилвателя накрая,
1:03:21
хората ще се разочароват.
Познавам това усещане.
1:03:25
Не ме е грижа, човече. Вече не
ме интересува какво ще кажат.
1:03:29
Изборът е техен.
Ако искат да се пукнат довечера,
1:03:32
гледайки в една точка.
Знаеш, всичко това е включено.
1:03:35
Когато свиря със зъби, го правя,
защото така го чувствам.
1:03:39
Отдава ми се. Когато съм на
сцената съм напълно естествен,
1:03:43
повече, отколкото
ако съм в компания.
1:03:45
По черното радио не пускат
музиката на Джими Хендрикс,
1:03:50
казват, че не върви, а и хората,
които отиват да видят...
1:03:53
Джими Хендрикс не са публиката,
която слуша черната станция.
1:03:57
По повечето бели станции казват,
че е много твърд...