1:07:21
Музиката и поведението му
бяха еднакво забавни.
1:07:25
Но главното е,
че беше великолепен китарист...
1:07:29
и това беше достатъчно.
1:07:33
Другото просто пречеше на
възприемането и той го знаеше.
1:07:36
Искаше да го избегне и хората
да слушат само музиката.
1:07:39
Нямаше начин да се обясни
на хората от Вашингтон...
1:07:43
или на момчетата от армията...
1:07:45
или на бедните черни хора,
1:07:48
че той не водеше хубав живот.
1:07:50
Не че всеки ден
беше нещастие и мъчение.
1:07:52
Но в ситуация,
1:07:56
където имаш най-добрите
възможности, ти разбираш,
1:07:59
че за да осъществиш
старите си желания...
1:08:04
трябва да се бориш ежедневно,
и това е нещо,
1:08:07
което не може да се обясни.
Хората казват:
1:08:10
"Ако имах 1 0 000 долара,
всичко ще бъде наред.
1:08:13
"Ако имах това, това и това,
ще бъде превъзходно."
1:08:18
Джими откри, че това не е истина.
1:08:21
Той беше беден, гладуваше,
беше зле, имаше нужда от почивка.
1:08:26
Беше му изключително тежко.
1:08:28
Много повече,
отколкото всички ние допускахме.
1:08:31
Докато ставаше по-добре...
1:08:33
Първо поемаш по този път
и взимаш каквото си искаш.
1:08:36
Получаваш повече пари, китари,
известност, покани за записи.
1:08:40
После стигаш онази особена
позиция, където идеално,
1:08:45
логично и законно имаш право...
1:08:49
да имаш всичко нужно,
за да изпълняваш музиката си.
1:08:52
И започваш да осъзнаваш,
че това не е истина.
1:08:55
Че очакват да работиш
при всякакви обстоятелства.
1:08:58
Че други избират вместо теб.