1:35:00
Какъв е този шум?
- Не знам.
1:35:02
Колко остава?
- Почти е време.
1:35:09
О, боже!
Това са селяните!
1:35:14
Не! Не!
Моля ви!
1:35:16
Още седем секунди!
1:35:21
Не! Не!
1:35:25
Не! Не! Не!
1:35:28
Оставете този човек!
- Това е чудовището!
1:35:30
Не, това не е той.
- Той е!
1:35:32
Казах: "Оставете този човек!"
1:35:44
И кой си мислите, че сте вие...
1:35:46
че да командвате тези хора?
1:35:49
Аз съм чудовище!
1:35:53
Ja. Виждам, че сте чудовище.
1:35:56
През цялото време,
доколкото си спомням...
1:35:59
хората ме ненавиждаха.
1:36:01
Те гледаха моето лице и тяло...
1:36:04
и бягаха в ужас.
1:36:06
В своята самота аз реших, че ако
не съм в състояние да вдъхна любов...
1:36:13
То тогава ще внушавам страх!
1:36:17
Аз съм жив...
1:36:20
благодарение на този
нещастен полупобъркан гений.
1:36:26
Единствено той видя в мен...
1:36:28
нещо прекрасно.
1:36:31
И след това...
1:36:33
когато му беше толкова
лесно да избяга от опасността...
1:36:37
той използва собственото си тяло...
1:36:40
за да ми подари нормален мозък...
1:36:43
и... нещо повече...
способност за самоизразяване.
1:36:51
Това, разбира се,
напълно променя ситуацията.
1:36:55
Като лидер на тази дружина...
1:36:58
може ли аз да съм първият,
който ще ви протегне ръка...