:54:00
Никой не знае.
:54:02
- Познавате ли Стела?
- Не.
:54:06
Тя също нищо не знае.
Никой не разбира постъпката й.
:54:26
Сутринта ходих
в египетската зала на Лувъра.
:54:34
Там намерих една
красива картичка и й я изпратих.
:54:38
Каква ирония.
:54:42
От няколко години я обичах,
но не се решавах да й го кажа.
:54:45
Държах се така, все едно сме само
приятели, всеки път, когато я видех...
:54:49
което не беше често, уверявам ви.
:54:55
Това е несправедливо.
:54:57
В деня, в който събрах
смелост да й кажа...
:55:01
Разбирам...
:55:03
Разбирам, че...
:55:12
Защо?
:55:14
Защо никога не й признах
за чувствата си?
:55:18
Тя си отиде без да ги научи.
:55:22
Затваряме, г-н Трелковски.
:55:25
- Добре.
- Животът вече не означава нищо за мен.
:55:28
- Вие не трябва...
- Сметката ви е 6,60.
:55:30
Не трябва да говорите така.
Вие сте млад. Ще забравите.
:55:36
Почакайте.
:55:39
Почакайте ме!
:55:54
Казвам ти, че не е страдала.
:55:57
А тя изобщо нищо ли не каза?