:52:04
Готвач.
:52:06
Да, сър?
:52:07
Защо ти викат така?
:52:09
Как ми викат, сър?
:52:11
Готвач. Защото обичаш
манго и такива неща ли?
:52:13
Не, сър. Аз съм истински готвач.
:52:16
Аз съм сосие.
:52:19
Сосие?
:52:20
Да, сър.
:52:23
Разбирате ли,
идвам от Ню Орлиънс.
:52:24
Бях отгледан за сосие.
:52:27
Велик сосие.
:52:29
Какво е сосие?
:52:31
Специализираме в сосовете.
:52:37
Тук някъде
трябваше да има мангово дърво.
:52:46
След това трябваше
да отида в Париж,
:52:49
да уча в училището Ескофие.
:52:52
Тогава получих повиквателна.
:53:08
По дяволите, присъединих се
към флота.
:53:10
Бях чул че имат по-добра храна.
:53:13
Готварското училище,
това го направи.
:53:15
Така ли? Как така?
:53:17
О, не бихте искали
да го чуете.
:53:21
Подредиха ни в редица
:53:24
пред сто метра
първокласни ребра.
:53:26
Всички ние подредени
и го зяпаме.
:53:29
Великолепно месо. Наистина.
:53:32
Красиво прошарено.
:53:34
Великолепно.
:53:36
И после хвърлиха месото
:53:38
в онези огромни казани.
:53:40
Цялото. Варяха го.
:53:43
Погледнах вътре, човече.
:53:45
То посивяваше.
:53:47
Не можех да повярвам,
:53:50
така че се обърнах към
училището за радисти,
:53:53
но ми дадоха
специалност двигатели...