1:11:04
И от звезите до градчето лунно...
1:11:36
Тъй пухкави са облаците бели,
1:11:39
из космоса безгрижно са летели.
1:11:42
Тъй гладка кожа, мила, имаш ти,
1:11:44
лице сияйно, предани очи.
1:11:47
Как дръзват те
1:11:49
да сложат край на тази хубост?
1:11:58
И да ни мачкат под ботуша черен,
1:11:59
да ни погребват в сажди мръсни.
1:12:03
Наш дълг било, ни казват
1:12:05
и ни изпращат на война.
1:12:08
И гмуркайки се в този ад,
ний чувствата си преоткриваме.
1:12:18
И ставаме отново хора.
В космоса мирът намира смисъл.
1:12:24
Не може да се скрие,
1:12:26
на живота хубостта!
1:12:29
Очите ни са веч отворени!
1:12:39
Прогледнахме!