1:15:00
Знаете ли какво, господин Айнщайн,
не желая да споря с вас.
1:15:08
В споровете се ражда истината,
проклета да бъде.
1:15:15
Чуйте, Чинганджгук...
1:15:21
Вие сте водили тук много хора.
1:15:27
Не толкова много, колкото
ми се иска.
1:15:30
Не е там работата. Защо са
идвали тук, какво са искали?
1:15:35
Преди всичко щастие.
1:15:37
Да, но какво именно щастие?
1:15:44
Хората не обичат да говорят
за съкровеното си.
1:15:48
И накрая, това не касае нито
вас, нито мен.
1:15:52
Във всеки случай ви е провървяло.
1:15:55
А аз през целия си живот не съм видял
нито един щастлив човек.
1:15:59
Аз също.
1:16:01
Те се връщат от стаята, аз ги
извеждам назад,
1:16:04
и повече никога не се срещаме.
1:16:09
Все пак желанията не се изпълняват
мигновено.
1:16:13
А вие самият, никога ли не сте
искали да се възползвате от стаята?
1:16:23
И така ми е добре.