:00:35
Професоре, чуйте.
:00:39
Аз съм за продажното вдъхновение.
:00:45
Да допуснем, че вляза
в тая стая
:00:48
и се върна в нашия забравен
от Бога град на гениите.
:00:58
Но нали човек пише за това,
което го мъчи, което го съмнява.
:01:05
През цялото време му трябва
да доказва на себе си и на другите
:01:09
че той струва нещо.
:01:14
А ако аз навярно знам,
че съм гений!
:01:19
Защо да пиша тогава?
:01:23
От какъв зор?
:01:27
Въобще трябва да кажа, че...
:01:31
ние съществуваме за това, че...
:01:34
Бъдете любезен,
оставете ме на мира!
:01:39
Оставете ме да подремна,
не съм спал цяла нощ.
:01:44
Дръжте си комплексите за вас.
:01:47
Във всеки случай цялата
тая ваша технология...
:01:55
всички тия пещи, колела...
:01:59
... и прочие глупости са