:31:02
на мен, като лист петопръстен,
право в ръката легна.
:31:07
Само че това е малко.
:31:10
Напразно нито зло,
нито добро не се загуби,
:31:15
Всичко гореше ярко,
само че това е малко.
:31:20
Животът ме взе под крило,
пазеше ме и ме спасяваше.
:31:25
На мен и в истината ми вървеше,
само че беше малко.
:31:31
Листа не обгори,
клони не счупи.
:31:36
Денят е измит, като стъкло.
Само че това е малко.
:31:43
Хубаво е, нали?
Това са негови стихове.
:31:46
Какво ходиш насам-натам?
Какво се суетиш?
:31:50
Аз просто...
- Противно е да те гледам!
:31:52
Колко съм щастлив! Не често се
случва всички дошли да си отидат.
:31:57
Правилно се държахте!
Вие сте хубави, добри, честни хора.
:32:01
Гордея се, че не сбърках.
:32:02
Виждате ли той е радостен,
че всичко се получи добре!
:32:06
Съдба! Зона! Аз, виждате ли,
съм прекрасен човек!
:32:11
Мислиш ли, че не видях как
ми пробута две дълги клечки?
:32:13
Не, вие не разбирате...
- Разбира се, че как иначе!
:32:16
Извинете, Професоре, не искам
да кажа нищо лошо,
:32:20
но тая гнусотия ви избра
за любимец.
:32:22
Защо така говорите!
:32:24
А мен, като второразрядно същество,
не завря в тая тръба!
:32:28
Месомелачка! Ама че дума!
:32:32
Кой ти дава право да решаваш
:32:34
кой да живее и кой да влиза
в месомелачката?!
:32:36
Вие сами си избрахте!
:32:39
Какво? Една дълга от две дълги ли?
:32:43
Клечките са глупост.
:32:45
Още там, под гайката, Зоната
ви пропусна,
:32:48
и стана ясно, че ако някой премине
месомелачката, то това ще сте вие.
:32:53
А после и ние след вас!
- Е, знаете ли...
:32:56
Ако не си представяте колко
е страшно, грешите.