1:12:00
Мама казваше: "Той е сталкер,
1:12:03
той е смъртник,
той е вечен арестант!
1:12:06
Спомни си какви деца имат
сталкерите".
1:12:09
А аз... аз даже не спорех.
1:12:15
И сама знаех всичко,
и че е смъртник,
1:12:18
и че е вечен арестант,
и за децата.
1:12:26
Само че какво можех да направя?
1:12:28
Бях сигурна, че с него
всичко ще е наред.
1:12:33
Знаех, че и много мъка ще има.
1:12:37
Но по-добре тъжно щастие,
отколкото...
1:12:43
сив, унил живот.
1:12:50
Може би, всичко това
съм го измислила по-късно.
1:13:02
И когато той дойде и ми каза:
"Ела с мен".
1:13:07
И аз тръгнах,
и после никога не съм съжалявала.
1:13:15
Никога.
1:13:19
И тъга имаше много.
1:13:22
И страшно беше, и срамно беше.
1:13:24
Но никога не съм съжалявала
и никога не съм завиждала никому.
1:13:30
Просто такава е съдбата,
такъв е животът, такива сме ние.
1:13:41
А ако в нашия живот нямаше мъка,
то по-добро не би имало.
1:13:46
По-лошо можеше.
1:13:50
Защото тогава и щастие
нямаше да има.
1:13:57
И не би имало и надежда.