:25:00
- Харесваш ли ги?
- Не.
:25:02
Нали.
:25:10
Как е пациентът в 21-а?
:25:12
- да, да, да.
- Как ти се стори?
:25:14
Какво искаш да кажеш?
:25:15
Депресиран ли е?
Ще си изяде ли храната?
:25:17
Аз съм санитар, не измислен психиатър.
Работата ми е да бутам неща.
:25:21
- Какво става не е моя работа.
- Благодаря ти.
:25:38
- Г-н. Кеслър.
- Да?
:25:42
- Не сте докоснали обяда си.
- Мерси, не съм гладен.
:25:47
- Мисля, че ще ви се наложи да хапнете нещо.
- Какво?
:25:51
Трябва да се храните.
:25:54
Не, наистина не съм гладен.
:26:00
Поставяте ме в неловка ситуация,
г-н. Кеслър.
:26:03
И защо?
:26:04
Трябва да вземете тези след хранене.
:26:06
Що за медицинска сестра ще съм, ако не мога да изпълня
толкова лесна задача като даване на хапчета?
:26:10
- Оставете ми ги, ще ги изпия по-късно.
- Не става.
:26:18
- Хайде де, сестра.
- Може да ми викате Алекс.
:26:21
Стига де, Алекс.
:26:25
Ще се наложи ли да ви храня
насила, г-н. Кеслър?
:26:27
Можеш да ми викаш Дейвид.
:26:30
Ще се наложи ли да те храня насила, Дейвид?
:26:34
Това е смешно. Не съм гладен.
Не искам нищо за ядене.
:26:38
Така да бъде.
:26:55
Опитай да се справиш?
:26:57
Ще ме оставиш ли на мира?