:22:02
Ведъж когато бях болна,
всички лица ми изглеждаха зелени.
:22:06
Но всички ние можем да
усещаме цвета на музиката.
:22:10
И не само на музиката.
Гласовете също си имат цвят.
:22:13
Казваш, че гласът ми е сив.
Но винаги ли е толкова сив?
:22:16
Не винаги.
Когато си разтревожен
:22:20
гласът ти става ръждив,
керемидено-червен.
:22:25
А гласът на полицейския
началник винаги е един и същ.
:22:28
Жълтеникав, мръсно-жълт...
:22:34
А какъв е цвета на гласа
на нашия генерал?
:22:38
Бих искала да го чуя, Генерале.
:22:42
Това е моят глас. В никакъв
случай не ставам за певец.
:22:51
Странно!
:22:54
Не виждам никакъв цвят.
Глас без цвят...
:22:58
като празнота,
пълно отсъствие.
:23:01
Празнота во главе на нашите
Въоръжени сили, това е тревожно!
:23:11
Ето тук...
това е всичко, което остана от нея.
:23:15
Заради тази малка урна,
:23:18
толкова малка,
и същевременно толкова велика,
:23:21
приятели и почитатели
от цял свят
:23:25
наеха този разкошен лайнер,
:23:30
управляван от нашия
безстрашен капитан,
:23:33
роден в непокорната Генуа.
:23:36
Специя! Специя!
:23:41
Специя, роден в непокорната Специя,
:23:45
капитан Леонардо де Робертис
:23:51
Малко объркахте реда,
Роберто де Леонардис.
:23:54
А аз какво казах?
- Роберто де Леонардис!
:23:57
Правилно. И той ще
ни отведе на остров Еримо,