:18:00
Не разбирам добре
въпроса ви.
:18:03
Въпросът е прост:
:18:05
Как намирате приятеля си?
:18:08
Вие ли го лекувате?
- Да.
:18:11
Тогава защо питате мен?
:18:13
Явно защото ме интересува
мнението ви.
:18:19
Не изглежда добре.
Все така ли си клечи?
:18:22
Да, през повечето време.
:18:25
Ранен ли беше?
:18:26
Да, но няма
функционални увреждания.
:18:32
Открили го месец
след едно сражение.
:18:36
Дори не знаехме
името му.
:18:38
А той знае ли го?
:18:40
Не знам.
:18:41
Дума не обелва.
:18:44
Значи нищо не знаете.
:18:47
Знам няколко неща,
сержанте.
:18:50
Аз настоях
да ви докараме тук.
:18:53
Защо ме докарахте?
:18:55
Майка му смята,
:18:58
че вие можете да помогнете.
:19:00
Готов съм да опитам всичко.
:19:03
И аз съм това "всичко"?
- Засега да.
:19:07
Когато научих
за вашето състояние...
:19:10
Терапията обещаваше
да бъде интересна.
:19:15
Спрямо него или мен?
:19:16
Спрямо двама ви.
:19:18
Елате, сержанте.
Искам да ви покажа нещо.
:19:29
Сандвич с риба,
не с пиле.
:19:31
С много майонеза.
:19:35
Вие искате ли нещо?
- Не.
:19:37
Кафе?
:19:39
Две кафета
със сметана и захар.
:19:43
Това е всичко.
:19:50
Странно, нали?
:19:52
Гърчеше се, сякаш
се мъчеше да избяга.
:19:55
Не бива да го вините за това.