:09:00
Непонятно ми е.
:09:02
Градът се затрупваше с пясък.
Беше невъзможно да остана.
:09:09
Тя беше родена там.
Не можеше да го напусне.
:09:15
Бях последният
европеец ,който трябваше да напусне.
:09:18
Смесен брак?
:09:23
Трудно ми е да говоря
за тези неща.
:09:26
Обичах я толкова много,
колкото можех, това е всичко.
:09:30
Беше извънредна радост
за мен, Фишър.
:09:36
Душата на семейството,
радостна усмивка...
:09:53
Не знам какво да кажа
за книгите ти.
:09:57
Те ме напътстваха.
:10:01
Не само в работата ми в полицията, но
в цялостния ми начин на мислене.
:10:05
- Не, не, не, не.
:10:08
Бях бесен ,когато махнаха
книгите ми от академичната библиотека.
:10:12
Сега разбирам.
Писах фикция. Това не беше наука.
:10:15
Това ,което написах
беше наивно, опасно.
:10:17
Най-лошото нещо ,което можеше да се случи
в името на науката...
:10:20
е когато системата
стане всеважна.
:10:22
Ние винаги търсехме
елемента на престъпление в обществото.
:10:25
Но защо да не погледнем
в природата на човека?
:10:28
Толкова много се е случило в Европа.
Тази книга е станала опасна.
:10:40
Извини ме.