:15:00
Какво стана?
:15:03
Май всичко това ми дойде много.
:15:07
Ти наистина ще си тръгнеш от тук, нали?
:15:09
Разбира се.
И двамата ще напуснем това място.
:15:12
- И двамата?
- Да.
:15:14
Нали говорихме за това.
:15:16
Щом се запиша в колеж, ще намеря
квартира и ще дойда да те взема.
:15:19
- Ами баба?
- Баба?
:15:25
Истината е, че те е страх да
напуснеш това място.
:15:27
Не ме е страх да напусна мястото, Алекс.
:15:29
Хей, чуй ме!
:15:34
Каквото и да се случи,
завинаги ще останем заедно, нали?
:15:39
Нали?
:15:43
- Толкова те обичам, Алекс!
- Винаги ще те обичам, Меги!
:15:51
Отврат!
:16:08
Меги! Меги!
:16:11
Трябва да се прибирам, Алекс.
Лека нощ!
:16:15
- Лека!
- Лека!
:16:34
Някога за това място ще казват:
"Тук е започнало всичко".
:16:39
- Какво?
- Мамо, най-после разбих рекорда на електронната игра.
:16:43
- O, това е хубаво, скъпи.
- Хубаво, ли? Направо е върха!
:16:48
Алекс...
:16:50
Мистър Бренър знаеше колко
бързаш да прочетеш това,
:16:53
тъй че ми го донесе в закусвалнята и...
:16:55
бях толкова развалнувана, че го отворих.
:16:58
- O, няма нищо. Какво е?
- За молбата ти за стипендия.