:10:16
От няколко седмици идвате тук
:10:18
и ми разправяте една и съща
история, на която не вярвам!
:10:21
Казахте, че сте били щастливи?
Карали ли сте се?
:10:24
Вече говорихме за това.
:10:26
И ще го правим отново и отново,
и отново.
:10:29
Франк, не е нужно да притискате
така г-н Форестър.
:10:32
Нали, адвокате?
:10:35
Г-н Форестър,
:10:36
аз не ви карам да признаете,
че сте биели редовно жена си.
:10:40
Искам да знам дали сте се карали.
:10:42
Не съм казал, че не сме се карали.
:10:44
-Значи сте се карали.
-За какво?
:10:47
Обичайните спорове.
:10:51
-Бяхме женени!
-Арнолд иска да говори с вас.
:10:54
Мислех, че вашият е единственият
идеален брак в Калифорния.
:10:58
Това е добре, г-н Фабризи,
но да се върнем на шкафчетата.
:11:02
От клуба ми дадоха ключ,
който отваряше всички шкафчета.
:11:05
Членовете дори не знаят,
че съм го правил.
:11:07
Виждал съм всичките им неща.
Презервативи, всичко.
:11:10
-Тогава го видях.
-Ножа?
:11:13
-Да, ножа.
-Кога го видяхте?
:11:15
Кога ли? Миналата година,
точно след Нова година.
:11:18
В началото на всяка година
трябва да чистя шкафчетата.
:11:21
За да почнат годината
с чисти задници.
:11:24
Извинявайте.
:11:25
Даваха ви да чистите
личните шкафчета?
:11:27
Те ми вярват. Работя
при тях от 20 години.
:11:31
Какъв вид нож видяхте?
:11:33
Ловджийски нож, дълъг
около 15 см, назъбен в края.
:11:37
Откъде знаехте,
че шкафчето е на Форестър?
:11:39
Защото беше номер 122,
това е неговият номер.
:11:42
Пък и след като го видях,
си помислих:
:11:45
''Не знаех,
че г-н Форестър е ловец.''
:11:48
Стана ми някак хубаво,
:11:50
като видях, че е ловец,
нали разбирате?
:11:54
Да. Разбирам.
:11:58
-Губя търпение, Андрю.
-Признайте, тя ви е притежавала.