:02:11
Тя бе облечена в синьо кадифе.
:02:20
Но по-синя от кадифето бе ноща.
:02:27
По-мека от сатен бе светлината
:02:33
на звездите.
:02:39
Тя беше облечена в синьо кадифе.
:02:48
По-сини от бархат бяха очите и.
:02:55
По-топли от май бяха кратките и дихания.
:03:00
Сякаш любовта бе само наша.
:03:08
Нашата любов бе всичко.
:03:15
В мен расте някакво възхищение
:03:22
подобно на ярък пламък.
:03:29
Но когато ме напусна
:03:33
изчезването и бе като блясък
от син бархат.
:03:44
Но в сърцето ми завинаги ще останат
:03:50
скъпите и топли спомени
:03:56
през годините...