:30:01
Виж сега.
:30:05
А си в Америка,
и американците се чувстват специални.
:30:11
- Даже и той ли?
- Почивката свърши!
:30:16
Хей, полека.
:30:18
- Нека всеки работи онова дето му е работа.
- Ходи си в Япония.
:30:22
Само по един начин може да просъществува фабриката.
Само един.
:30:28
Само по един ли...
:30:32
Мирен?
Успокой се де?
:30:35
Искаш ли от това?
:30:40
Брак.
:30:42
Продавача да му мисли.
Съвършенни коли няма.
:30:46
Ако това се случи в Япония,
работника го е срам.
:30:49
Остава през нощта да го поправя.
И не получава и стотинка за това.
:30:53
Как спите нощем?
:30:55
- Какво става Гусман?
- Тоя ми взе вестника.
:30:59
Ще му го върнеш после, нали?
:31:01
Нищо подобно. Каза, че с вестник не може.
:31:06
Би ли му върнал вестника?
Ние всички го укоражаваме да чете.
:31:10
Трябва да говорим.
:31:12
Чакай Уили. Зает съм.
:31:15
- Тая сутрин ще разпускам!
- Разбрахме ли се?
:31:19
- Момент?
- Говоря сега.
:31:22
- Спират ме на изхода.
- Кой?
:31:25
Пазачите.
Казват "Днес не се брояло".
:31:29
На детето ще му махат сливиците,
уплашен е.
:31:32
- Обещах му да съм там.
- Ok.
:31:35
- Четеш си добре, какъв е проблема?
- Задръж.
:31:39
Ще се разберем по-късно.
:31:41
- Без вестници.
:31:49
Отивам при шефа-сан да говоря.
:31:52
- Сума ти народ се оплаква.
- Бягай при детето.