:30:06
Не , няма да се отказвам сега.
Стигнах твърде далече.
:30:14
- Справям се добре.
- Разбира се че се справяш.
:30:18
Но от тук нататък става още по-лошо.
:30:22
- Защо си толкова загрижен за мен?
- Ами загрижен съм.Само толкова.
:30:27
Хубаво младо момиче,
Ужасно черно .....
:30:32
- Ти харесваш бижутата нали?
- Защо?
:30:36
Ако ми помогнеш да мина през лабиринта
ще ти дам това.
:30:43
- Харесва ти нали?
- Горе - долу.
:30:49
Ще ти кажа нещо .Дай ми гривната.
:30:52
- И после ще ти покажа пътя навън.
- Ти това ще го направиш и без това.
:30:56
Което ще е много мил жест от твоя страна.
:31:01
Ако няма да ме отведеш до центъра отведи ме толкова
далеч колкото можеш.
:31:07
- Какво е все пак това?
- Пластмаса.
:31:13
Нищо не обещавам , но ...
:31:16
Ще те отведа колкото мога надалеч,
и след това се оправяш сама , нали ?
:31:23
Пластмаса.
:31:30
Тръгваме.
:31:37
Проклетия килер с метли.
:31:42
Не мога да съм прав през цялото време.
:31:48
Това е.Хайде идвай.
:31:57
Оттук.
:31:59
- Не продължавай.
- Върни се докато можеш.