:57:01
Каза, че съм още млад,
:57:04
но един ден ще ми служат добре.
:57:06
И наистина сега,
когато пиша тези редове,
:57:10
те са на носа ми.
:57:11
После ме прегърна нежно,
бащински
:57:15
и ме изпрати по пътя.
:57:17
Никога повече не го видях,
:57:20
но се моля на бога
:57:22
да му прости
дребните прегрешения,
:57:26
към които го подтикваше
интелектуалната му гордост.
:57:30
И все пак сега,
когато съм много стар,
:57:35
трябва да призная,
:57:37
че сред всички
лица от миналото,
:57:40
най-ясно виждам
това на момичето.
:57:43
Никога през всички тези
дълги години
:57:47
не престанах
да бленувам за нея.
:57:50
Тя беше единствената
ми земна любов,
:57:54
но никога не дочух,
:57:58
никога не узнах името й.