:35:00
Връщай се в болницата.
:35:03
Помниш ли, как помагахме за пистата?
:35:06
Ако бяхме умряли като другите,
костите ни щяха да са част от нея.
:35:11
- Един вид, тя е нашата писта.
- Не, тяхна е, Джим.
:35:16
Опитай се да не мислиш толкова!
:35:19
Опитай се да не мислиш толкова!
:35:31
Не си спомням, как
изглеждаха родителите ми.
:35:39
Играехме си на младоженци
с мама в нейната стая.
:35:45
Тя си решеше косата,
а аз я гледах.
:35:49
Имаше тъмна коса.