:23:05
Не стой така. Ще ми помогнеш ли?
- Не.
:23:08
Какво?
- Не и докато не ми кажеш какво става.
:23:13
Искам да знам всичко, Джак.
:23:16
Е, добре, можеш да и кажеш.
- Наистина ли?
:23:19
Наистина.
- Наистина.
:23:22
Точно така.
:23:24
Подготвят лабораторията.
- Добре.
:23:31
Не мисля, че ми повярва.
- Така както го разказа
и аз нямаше да ти повярвам.
:23:34
Ами, аз мисля...
- И така...
:23:39
...в момента говориш с него, така ли?
- Да, точно така.
:23:50
Не, тези не ми минават, Джак.
:23:52
Твърде много ми се събра, разбираш ли?
:23:55
Май ще ми се наложи да и го докажа.
:23:59
Джак, повтаряй дума по дума.
:24:03
Лидия...
- Лидия...
:24:05
...Не те виня, че си тръгна.
- ...Не те виня, че си тръгна.
:24:10
Но не пръстът на крака ми бе счупен,
а сърцето ми бе разбито.
:24:13
Но не пръстът на крака ми бе счупен,
а сърцето ми бе разбито.
:24:17
Какво?
:24:19
Тък?
:24:24
Това си ти.
:24:33
Почакай. Почакай малко.
Тък?
:24:40
Искам да остана малко сам. Изключи си
сензорите. Никаква картина, нито звук.
:24:45
Не е добра идея. Не мога да го направя.
Ами ако после не мога да се включа?
:24:49
Виж, искам да остана за малко сам.
:24:54
Насаме с Лидия, искаш да кажеш.
:24:56
Мисля, че ми дължиш това.