:10:02
Бях 10-ти клас, на 16 години
и донесох бележник само с шестици.
:10:07
Попитах: "Мога ли да взема колата?".
:10:10
Исках да излезем, да се фукаме
с момчетата в буика.
:10:13
Той каза: "Не".
Откраднах ключовете и се измъкнах.
:10:17
Взел си я без разрешение? Защо?
:10:20
Защото я заслужавах.
:10:23
Нищо, което правех,
не беше достатъчно добре за него.
:10:27
На пътя Колумбия ни спряха.
:10:31
Катастрофа?
:10:32
Спяха ни...
:10:34
- Спряла ви е полиция?
- Да, полиция.
:10:38
Мога ли да довърша?
:10:39
Той казал в полицията, че му е открадната
колата. Не, че синът му я е взел.
:10:43
Просто открадната.
:10:45
Бащите на другите ги измъкнаха от затвора.
Той ме остави там два дни.
:10:49
Оставил те е два дни?
:10:51
Два дни.
:10:53
Беше ли уплашен?
:10:56
Да, бях уплашен.
:10:59
Махнах се от вкъщи.
Никога повече не го видях.
:11:01
Джони, ние сме заедно от година,
:11:04
а чувам тази история
за първи път. Странно е.
:11:08
Как можа да не кажеш?
:11:12
Когато бях дете и бях уплашен,
Рейнмен идваше и ми пееше.
:11:17
Рейн кой?
:11:20
Един от онези измислени
приятели от детството.
:11:23
Какво се случи с него?
:11:25
- Нищо. Пораснах
- Не чак толкова.
:11:31
"Помня денят,
в който напусна дома,
:11:31
"Помня денят,
в който напусна дома,
:11:34
изпълнен с горчивина
и грандиозни идеи.
:11:38
Отгледан без майка,
безсърдечието ти е разбираемо.
:11:43
Отказваше дори да се преструваш,
че ме обичаш и уважаваш,
:11:47
всичко ти прощавам, но това,
че отказа да влезеш отново в моя живот
:11:52
ме остави без син.
:11:54
Пожелавам ти всичко, което съм желал
за теб. Желая ти всичко най-хубаво.