:55:21
Скъпи мамо и тате,
:55:25
Ето, че най-после
получихте едно мигновено писмо,
:55:29
напук на всичките ви обвинения,
:55:32
че не ви пиша
и не ви държа в течение.
:55:35
Днес, ден след като си тръгнахме,
:55:39
напуснах работа.
:55:42
Шефът беше шокиран,
:55:45
както сигурно и вие,
:55:48
но ми каза, че сигурно имам
по-добри предложения,
:55:52
а никога не трябва да спираш човек,
:55:54
който иска да се развива.
:55:55
Прав е...
:55:58
Сигурно се чудите
защо не споменах нищо
:56:02
когато ви бях на гости.
:56:05
Но не сте ли съгласни,
че такава тема
:56:09
само би попречила на
приятното ни прекарване?
:56:15
Щом веднъж човек вземе решение,
трябва да държи на него.
:56:21
Много пъти си ми
казвал това, тате.
:56:24
И ето, че ние взехме решение.
:56:27
решихме да отпътуваме
отвъд океана, защото освен вас
:56:31
нищо друго не ни задържа тук.
:56:34
Дори още преди да ви посетим,
:56:36
Ана беше уредила с брат си
всички детайли
:56:39
по прехвърлянето
на бизнеса на негово име.
:56:44
По случай сватба ли?
:56:48
- Не, няма специален случай.
- Аха, ще имате гости.
:56:51
Не.