1:11:02
Да, такава съм.
1:11:04
Но искам да ми повярваш.
1:11:07
Хайде, погледни ме.
Стресирана ли съм?
1:11:10
Имам ли признаци на стрес?
Треперене, накъсан говор?
1:11:14
- Не.
- Не.
1:11:17
Бъд, това съм аз, Линдзи.
Нали?
1:11:19
Познаваш ме по-добре
от който и да било.
1:11:24
Сега ме чуй внимателно.
1:11:26
Видях тези неща.
1:11:30
Докоснах едното от тях
1:11:31
и не беше от ръбатите метални неща,
които ние можем да построим.
1:11:37
То се хлъзгаше.
1:11:39
Беше най-красивото нещо,
което съм виждала.
1:11:43
О, Господи, искам
да беше там да го видиш.
1:11:46
Беше машина...
Беше машина, но беше живо.
1:11:50
Беше като... като танцуваща светлина.
1:11:55
Моля те.
Трябва да ми повярваш.
1:11:57
Не мисля, че ни желаят зло.
Не знам откъде знам това.
1:12:01
Просто го чувствам.
1:12:04
Боже, искаш да повярвам
на чувството ти?
1:12:06
Как? Мислиш ли,
че Кофи ще ти повярва?
1:12:10
Е, всички виждаме,
това което ни се иска.
1:12:13
Кофи гледа и вижда руснаци.
1:12:16
Вижда омраза и страх.
1:12:19
Трябва да погледнеш
с по-добри очи.
1:12:26
- Моля те.
- Не мога, Линдз.
1:12:31
- Не? Е....
- Съжалявам.
1:12:35
Искам непрекъснато наблюдение
на външните монитори.
1:12:35
Имам шест човека...
1:12:41
Всички спрете!
1:12:50
Добре...
1:12:51
Искам почасови смени
на сонара и на мониторите.
1:12:57
Ако това руско нещо се върне
не искам да дремете.