:25:00
Наистина ли?
:25:03
Женен.
:25:05
- Чакай. Чакай, имам един.
- Виж,
:25:07
няма смисъл да излизам с някого. Може и да го харесам, ако го срещна в подходящото време,
:25:12
но точно сега всеки би бил просто преходна връзка.
:25:16
Добре, но не чакай много дълго. Помниш ли какво се случи с Дейвид Уорсоу?
:25:20
Жена му го напусна и всички казваха
"Дай му малко време. Не прибързвай."
:25:25
Шест месеца по-късно той беше мъртъв.
:25:28
Искаш да кажеш, че трябва да се омъжа
спешно в случай, че той ще умира?
:25:32
Поне ще можеш да казваш, че си била омъжена.
:25:34
Казвам, че истинският е там някъде сега
и ако ти не го хванеш, някой друг ще го хване,
:25:40
и ще прекараш живота си с мисълта,
че някой друг е женен за твоя съпруг.
:26:05
- Това кога се случи?
- В петък. Хелън се връща от работа
:26:10
и казва:"Не знам дали
повече искам да съм женена."
:26:13
Като нещо обикновено. Нищо лично,
просто нещо над което е размишлявала.
:26:19
Аз съм спокоен, казвам: "Защо
не си оставим малко време и да помислим над това.Не бързай!"
:26:24
- Да, точно така.
- На следващия ден тя казва, че е помислила.
:26:27
И че иска съдебен развод.
Искала да опита.
:26:30
Но можем да се срещаме -
като че това би омекотило удара.
:26:34
Аз се ожених за да спра да се срещам,
така че това не е голямо успокоение,
:26:38
след като последното нещо,което искаш е да определяш срещи на жена си, която би трябвало да те обича.
:26:42
Което й казвам и изведнъж се
сещам, че може и да не ме обича.
:26:46
Тогава я питам: "Не ме ли обичаш вече?"
:26:49
Знаеш ли какво ми отговори тя?
"Не знам дали някога въобще съм те обичала."
:26:52
Това е жестоко. От такъв удар
човек не се съвзема лесно.
:26:56
- Благодаря ти, Джес.
- Не, аз съм писател. Познавам диалога.
:26:59
Това е особено жестоко.