:33:01
Ти звучиш наистина добре.
:33:04
Да.
:33:06
- Поне взех апартамента.
- И на мен всички това ми казват.
:33:09
Но като помислиш, кое му е трудното да намериш апартамент? Трябва просто да прочетеш некролозите.
:33:14
Разбираш кой е умрял, отиваш в сградата и говориш с портиера.
:33:18
Щеше да е по-лесно ако комбинираха
некролозите с обявите за недвижима собственост.
:33:22
Щеше да изглежда така: "Почина г-н Клайн, оставяйки неутешима жена, две деца
:33:26
и просторен апартамент с три спални и камина.
:33:33
Първия път когато се срещнахме, не те харесах много.
:33:36
- Че и аз не те харесах.
- Ами, хареса ме.
:33:38
Беше толкова надута тогава.
Сега си много по-мила.
:33:42
Знаеш ли, мразя тези забележки.
Звучат като комплимент, но всъщност са си обида.
:33:46
Добре, още си костелив орех.
:33:48
Не исках да спя с теб и ти прие това като мой недостатък,
:33:52
вместо да помислиш върху възможността причината да е в теб.
:33:57
Какъв е крайният срок, в който се приемат извинения?
:34:02
- Десет години.
- Ей, замалко да го изпусна.
:34:10
Би ли искал някой път
да вечеряш с мен?
:34:14
Ама ние сега сприятеляваме ли се?
:34:18
Ами...
:34:21
Да.
:34:23
Страхотно. Жена приятелка.
:34:27
Ти може би си единствената привлекателна
жена, с която не съм искал да спя.
:34:33
Това е прекрасно, Хари.
:34:36
- Ние сме родени в една и съща болница,...
- През 1921.
:34:39
- ...със седем дни разлика.
- В същата болница.
:34:42
- Израстнахме през две преки.
- Живеехме в евтини квартири.
:34:45
- В долния източен край.
- На Деланси стрийт.
:34:48
- Семейството ми се премести в Бронкс когато бях на десет.
- Живееше на Фордъм роуд.
:34:52
- Нейното се премести, когато тя беше на 11.
- Живеех на 183-та улица.
:34:55
Шест години тя работеше на 15-тия етаж като меицинска сестра.
- За един известен невролог...